Диего Армандо Марадона (на испански: Diego Armando Maradona) е бившаржентински футболист и настоящ треньор, една от най-големите и обичани звезди на футбола.

През 21-годишната си кариера като футболист играе в шест отбора, сред коитоБока Хуниорс (два пъти), Барселона и Наполи. Участва на четири световни първенства от 1982 до 1994, като през 1986 година става шампион, а през 1990 - вицешампион. Изиграва 91 мача за Аржентина, в които вкарва 34 гола. От 1986 г. е капитан на националния отбор.

През 1986 г. печели Златната топка за най-добър футболист на световното първенство. В четвъртфиналния мач срещу Англия вкарва два гола, които влизат в историята на футбола. Първият, вкаран с ръка, става известен като „Божията ръка“, а вторият е след грандиозен спринт през цялото игрище, финтирайки шест английски играчи.

През 1991 г. е отстранен от игра за 15 мача, след като е хванат в употреба на допинг. През 1994 г. е хванат с ефедрин по време на Световното първенство в САЩ, с което свършва кариерата му за националния отбор.

След прекратяването на активната си кариера на 37-мия му рожден ден през 1997 г. здравето му се влошава поради заболявания и злоупотреба с кокаин.

От 2008 до 2010 г. е старши-треньор на аржентинския национален отбор по футбол.

 

 

Биография

Диего Армандо Марадона е роден на 30 октомври 1960 г. в Ланус, близо до Буенос Айрес, като пето от осем деца в семейството на Диего Марадона и Далма Салвадоре Франко. Прадядо му по майчина линия Матео Кариолич е роден в Корчула, днес в Хърватска. Показва футболни таланти рано, и на възраст осем той се присъединява към „Малкият Лук“ (на испански: Los Cebollitas), отбор момчета, които печелят 136 последователни мача и националния шампионат.

Кариера в Аржентина

Футболната кариера на Марадона започва когато той е на 10 години. Приятелят на Диего — Гойо Каризо го представя на треньора наLos Cebollitas (детският отбор на Архентинос Хуниорс). Марадона прави дебюта си в мъжкия отбор на Аржентинос Хуниорс на 20 октомври, 1976 срещу Талерес до Кордоба. За Хуниорс играе 166 мача, в които вкарва 111 гола. Само четири месеца по-късно прави дебюта си с националния отбор, като става най-младият дебютант в историята на аржентински национален отбор срещу Унгария. [1]

На 22 февруари, 1981 година Марадона изиграва първия си официален мач за Бока Хуниорс като отбелязва два гола във вратата на Талерес. За Бока Хуниорс Марадона отбелязва 28 гола в 40 мача.

Кариера в Барселона

През 1982 Марадона е закупен от испанския футболен отбор Барселона за 5 млн. паунда, тогава рекордна трансферна сума. В първия си мач за Барселона отбелязва гол, но впоследствие отборът му губи с 2:1 от Валенсия. От 58 мача отбелязва 38 попадения.

Диего Марадона, 1981

Кариера в Наполи

На 5 май 1984 се преминава в Наполи. Има 115 отбелязани гола и 259 изиграни мача за Наполи. Напуска клуба на 24 март 1991.

Кариера в Севиля

През 1992 преминава в Севиля, но този път се задържа за кратко. Изиграва 28 мача и вкарва 8 гола.

Отново в Аржентина

На 7 октомври, 1995 се завръща отново в Бока Хуниорс, но за по-малко от месец.

Последният отбор на клубно равнище на Марадона е аржентинския Нюелс Олд Бойс.

В националния отбор

За националния отбор по футбол Марадона има 91 мача и 34 гола. На световното през 1986 Марадона извежда Аржентина до световната купа (на финала 3-2 срещу ФРГ). Един от най-запомнящите се мачове на Марадона, а и в историята на футбола, е четвъртфиналът срещуАнглия. В този мач Марадона отбелязва 2 гола, единият от които с ръка. Главният съдия Али Бин Насер признава гола след консултация със страничния съдия Богдан Дочев. След мача Марадона произнася знаменитата фраза: „Ако е имало ръка, това е била ръката на Бога“. От тогава наричат гола „Божията ръка“. Години след този мач Богдан Дочев признава, че Марадона действително е докоснал топката с ръка. Малко по-късно през същия мач с прекрасно дриблиране с топката Марадона преминава половината терен и отбелязва гол ФИФА определя това попадение като „Голът на века“.

 

Личен живот

Марадона се жени за годеницата си Клаудия Вияфане (на испански: Claudia Villafañe) на 7 ноември 1989 г. в Буенос Айрес, след раждането на дъщерите си, Далма Нереа (родена на 2 април 1987) и Джанина Динора (родена на 16 май 1989 г.). В своята автобиография Марадона признава, че не винаги е бил верен на Клаудия, въпреки че той се отнася с нея като любовта на живота си.

Марадона и Вияфане се развеждат през 2004. Дъщерята Далма от тогава твърди, че разводът е най-доброто решение за всички, тъй като родителите си остават в приятелски отношения. Те са пътували заедно за Неапол през юни 2005 г. и са забелязани заедно при много други поводи, включително и по време на мачовете на Аржентина на Световното първенство по футбол през 2006 г.

По време на делото за развод, Марадона признава, че е баща на Диего Синагра (роден в Неапол на 20 септември 1986 г.). Италианските съдилища вече са постановили това през 1993 г., след като Марадона отказва да се подложи на ДНК тестове за доказване на бащинство. Среща се със сина си за първи път през май 2003 г., след като синът с хитрост влиза в голф-игрище в Неапол, където Марадона играе.

По-малката му дъщеря, Джанина, е женена за нападателя на Атлетико Мадрид Серхио Агуеро. Синът му Диего Синагра е футболист в Италия.

През 2009 г. става дядо, след като се ражда Бенхамин Леонел - синът на Джанина и Агуеро.

 

Отличия

  • 1978
    • Голмайстор на шампионат Метрополитано с Аржентинос Хуниорс. Отбелязва 22 гола.
  • 1979
    • Световен шампион за младежи в Япония.
    • Златна топка за най-добър футболист на годината, A.F.A.
    • Голмайстор на шампионат Метрополитано с Архентинос Хуниорс. Отбелязва 14 гола.
    • Голмайстор на шампионат Метрополитано с Архентинос Хуниорс. Отбелязва 12 гола.
    • Сребърен медал за най-добър аржентински футболист, кръг на спортните журналисти.
    • Златен медал за най-добър аржентински футболист, кръг на спортните журналисти.
    • Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник „Ел Мундо“, Каракас.
  • 1980
    • Златна топка за най-добър футболист на годината, A.F.A.
    • Голмайстор на шампионат Метрополитано с Архентинос Хуниорс. Отбелязва 22 гола.
    • Голмайстор на шампионат Метрополитано с Архентинос Хуниорс. Отбелязва 18 гола.
    • Златен медал за най-добър аржентински футболист, кръг на спортните журналисти.
    • Сребърен медал за най-добър аржентински футболист, кръг на спортните журналисти.
  • 1981
    • Шампион на първа дивизия в шампионат Метрополитано с Бока Хуниорс.
    • Сребърен медал за най-добър аржентински футболист, кръг на спортните журналисти.
    • Златна топка за най-добър футболист на годината, A.F.A.
  • 1986
    • Световен шампион с националния отбор на Аржентина в Мексико.
    • Златна топка за най-добър футболист на световното в Мексико, ФИФА.
    • Златна топка за най-добър футболист на Европа, от списание „Франс Футбол“ (France Football Magazine).
    • Сребърен медал за най-добър аржентински футболист, кръг на спортните журналисти.
    • Златен медал за най-добър аржентински футболист, кръг на спортните журналисти.
    • Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник „Ел Мундо“, Каракас.
    • Най-добър футболист на света, от списание Onze french magazine.
  • 1987
    • Шампион в Серия А на Италия, сезон 1986/87, с Наполи.
    • Голмайстор в Серия А с Наполи. Отбелязва 15 гола.
    • Купа на Италия с Наполи.
    • Най-добър футболист на света, от списание Onze french magazine.
  • 1988
    • Голмайстор в Серия А с Наполи. Отбелязва 15 гола.
    • Купа на УЕФА с Наполи.
  • 1989
    • Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник „Ел Мундо“, Каракас.
  • 1990
    • Шампион в Серия А на Италия, сезон 1989/90, с Наполи.
    • Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник „Ел Мундо“, Каракас.
  • 1992
    • Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник „Ел Мундо“, Каракас.
  • 1993
    • Купа Артемио Франки (Artemio Franchi) с националния отбор на Аржентина.
  • 1996
    • Специална златна топка от списание „Франс Футбол“.
  • 1999
    • Платинен медал за най-добър спортист на Аржентина за 20 век, кръг на спортните журналисти.

 

Злоупотребата с наркотици и здравословните проблеми

От средата на 1980-те до 2004 г. Диего Марадона е пристрастен към кокаина. Самият той твърди, че започва да употребява този наркотик в Барселона през 1983 година. По времето когато играе за Наполи, вече е пристрастен, и това започва да пречи на способността му да играе футбол.

През годините след оттеглянето си здравето му сериозно се влошава. На 4 януари 2000 г., когато е на почивка в Пунта дел Есте, Уругвай, Марадона е приет в спешното отделение на местната клиника. На пресконференция лекари заявяват, че е открита повреда в сърдечния мускул, поради „сериозен здравословен проблем“. По-късно в кръвта му са открити следи от кокаин и се налага да обяснява обстоятелствата на полицията. След това Марадона напуска Аржентина и отива в Куба, за да се лекува в клиника за пристрастеност към наркотици.

След като завършва кариерата си, Марадона започва да пълнее и страда от затлъстяване, докато не се подлага на стомашен байпас в специализирана клиника в Картахена, Колумбия, на 6 март 2005 година. Когато скоро след това възобновява публичните си изяви, е значително по-слаб.

На 18 април 2004 г. лекарите съобщават, че Марадона е получил обширен инфаркт на миокарда вследствие на свръхдоза кокаин. Той е приет в реанимацията в болница в Буенос Айрес. Десетки фенове се събират около клиниката. Дни след сърдечния удар, една медицинска сестра е задържана след като снима Марадона с мобилен телефон и е уволнена от болницата. Марадона е изваден от респиратор на 23 април и остава в интензивното отделение за няколко дни, преди да бъдат изписан на 29 април. Опитва да се върне в Куба, където е прекарал по-голямата част от времето си през годините, довели до сърдечен пристъп, но семейството му се противопоставя, като подава съдебна петиция за упражняване на настойничество.

На 29 март 2007 г., Марадона е приет обратно в болница в Буенос Айрес, където се лекува от хепатит и последиците от злоупотребата с алкохол. Изписан е на 11 април, но е приет отново след два дни. През следващите дни има постоянни слухове за здравето му, включително три неверни твърдения за смъртта му в рамките на месец. След като се прехвърля в психиатрична клиника, специализирана в свързаните с алкохола проблеми, той е изписан на 7 май.

На 8 май 2007 г., Марадона се появява по аржентинската телевизия и заявява, че се е освободил от алкохолната зависимост и не е употребявал наркотици в продължение на две и половина години.

 

Политически убеждения

През последните години Марадона показва съпричастност към левите идеологии. Той се сприятелява с кубинския лидер Фидел Кастро докато се лекува в Куба. На левия си крак има татуиран портрет на Фидел Кастро, а на дясното си рамо - на Че Гевара. Автобиография си „Ел Диего“ Марадона посвещава и на Фидел Кастро с думите „За Фидел Кастро и чрез него всички кубинския народ“.

Марадона е привърженик и на венецуелския президент Уго Чавес. През 2005 г. посещава Венецуела за среща с Чавес. След срещата Марадона заявява, че е дошъл с цел да се срещне с „велик човек“, но се е срещнал с един „гигантски човек“.

Марадона се изявява като противник на империализма, особено през 2005 година на срещата на върха на двете Америки в Мар дел Плата, Аржентина. Там той протестира срещу присъствието на Джордж У. Буш в Аржентина, облечен с тениска с надпис „STOP Буш“ и нарича Буш „човешки боклук“.

През август 2007 г., Марадона отива по-далеч, като се явява по телевизията в седмичното шоу на Чавес и казва: „Мразя всичко, което идва от САЩ. Мразя, с цялата си сила.“

През декември 2007 г. Марадона представя подписана тениска с послание за подкрепа на народа на Иран.

 

Финансови проблеми

През март 2009 г. италианските данъчни служители обявяват, че Марадона все още дължи на италианското правителство 37 милиона евро от данъци; 23,5 милиона евро от които е начислената лихва по първоначалния му дълг. Съобщават, че до този момент, Марадона е платил само 42 000 евро — два луксозни часовника и набор от обеци.